О, Шипка!

Три деня вече млади форумджии
как форума бранят. Подфорумски раздели
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
тъпи чалги лазят по урвата дива
и тела я стелят, и слуз я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Чалгаран безумний сочи форума пак
и вика: "Търчете! Тамо са умните!"
И чалгите тръгват с викове сърдити,
и "Чалгах!" гръмовно въздуха разпра.
Форумът отвърна с други вик: ура!
------------------------------------------------
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и уши геройски на чалга да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
-----------------------------------------------
Последният напън вече е настал.
Тогава МОДЕРАТОР, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади форумджии,
венчайте Клуб Ф1 с лаврови венци!
на вашата сила The Power повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски чалгарските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
-----------------------------------------------
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Викайте машалите!" някой си изкряска
и маршалите наши довтасаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И чалгите тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият маршали и потребители,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на античалга и на смърт,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж The Power пристигна със гръм.
...........................
И днес йощ форумът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!