Не закусих мислих за теб!
Не обядвах мислих за теб!
Не вечерях мислих за теб!
Не заспах бях гладна!

Не казвай на момчета ДА защото те са подли същества ще мине ден ще минат два и ще сажеляваш за казаното ДА!

Животът-това не са дните които са изминали а дните които сме запомнили!
Живей без да мразиш-мразят само слабите!!
Живей без да льжеш-льжат само страхливците!!
Обичай защото обичат ВЕЛИКИТЕ!!!!!

Liubovta e kato vqtara ne moje6 da q vidi6 no q use6ta6.
Liubovta e igra v koqto vinagi ima laja.

1. Тъй значи тъй.. реши и си отиваш. На добър час, аз няма да те спра. Ще потъжа ден - два, ще ми е криво, ала от скръб едва ли ще умра. Обичам те! Чуй моя глас! Напразно! Ти тръгваш отново в ноща. Сам оставам аз със любовта си, горчиво плачейки за своята съдба. Ти никога не ще се върнеш вече, остана спомена за оня ясен ден. Сега те виждам само отдалеко, усмихвам се и казвам: " Добър ден ".

 2. Днес отново съм сам, отново обви ме самотата, незнам защо всичко свърши така, но тъгата никога не ме напуска. Макар и да съм засмян и да изглеждам най щастлив, ти знай тъгата винаги е с мен и самотата никога не си отива. Аз бях с теб, но толкова, за малко. Минутите с теб като че летят. Отиваш си, отново съм сам. Отново самота и прегратки от тъга.

 3. Отиде си! Не каза сбогом! Погали ме с потръпваща ръка, която ме опари като огън и мълчеливо тръгна в ноща. Отиде си! А може би след малко сред уличка смълчана ще се спреш и ще се върнеш при мен, разплакана, измъчена от болка и копнеж. Върни се! Аз с любов ще те погледна и всичко ще ти простя! В очите ми ти пак ще видиш нежност и с обич тихо пак ще зашептиш! Отиде си! А мене на кого остави! Нима потъпка моята любов? Отиде си! И всичко ти забрави, на всичко за теб бях винаги готов!

 4. Дете си още не разбираш, да легнеш с мъж, а после с друг. Мажът в леглото не разбираш дали е нежен или груб. Простено ти е, че си малка, че всичко виждаш на шега и искаш много да почувствах да си на мъж жена. Целувам малките ти устни. Прощавам ти за кой ли път, ала един не ще прости ти, след първата ви брачна нощ, щом убедисе тои покрусен, че бил е с теб след някой друг!

 5. Забрави го! Той не заслужава с един човек света не свършва. Много губиш, но и много ти остава, само разказа остава недовършен, но във разказа героите са двама. Не плачи, от сълза позла няма. Забрави го! Той не заслужава!

 6. Облякло бе най-новата си рокля и с токчета под кроткия дъждец, прескачаше усърдно всяка локва, за да е чиста пред онзи мъж, когото чакаше така отдавна. Но той не идваше. Прошумолия измокрена коприна, прецапаха обувки при калта и аз разбрах, че покрай мене мина най-тъжното момиче на света!

 7. Спомних си този ден, когато ти си отиде. Аз не можах дори да заплача. Мойте очи бяха съхи, да.. страшно сухи. После остана една болка в сърцето ми, един копнеж за нещо много скъпо, което изгубих завинаги. Пак си с мен. В моя сън идваш при мен всяка нощ. Обичам те все така силно. Чуй, заради всичко което ти ми даде и заради всичко, което аз исках да ти дам. Всъщност, тоя живот е прост. Един студен, празен и изгубен път. Обичам те, все така силно. Обичам те!

 8. Когато си отиваш недей се обръща, просто тръгни си и ме остави сама. Недей да мислиш изобщо за връщане, не ме съжелявай и в дълги писма. Тръгни изненадващо с най-бързи крачки, даже за сбогом не давай ръка. В ония минути аз много ще плача, ала не искам да ме помниш така.

 9. Отива си учебната година и с него тръгваш ти. Навярно ти ще си намериш приятел по-мил и от мен и пред него ще разкриеш свойте мечти. Знай, че никога не ще забравя красивият ти поглед със сините очи, с който ти даряваше на другите толкоз обич, а на мен толкова лъжи. Знай, че мойта обич никога не ще угасне, не... тя никога не ще умре, защото в сърцето си винаги ще нося спомена за моето мило момиче!

 10. Обичано момиче, тази вечер аз не ще забравя. Изгубих най-скъпото момиче, не знаех аз какво да правя. Самотно е моето сърце. Прибрах се в къщи тази вечер рано, но чувствах се съвсем сам в нощната тама. Все още ме боли, на сън след тебе тичах до зори и плаках. Искам да се върна пак при теб и пак да ме прегърнеш и с теб да съм навред. Упреквам ли те? Недей да вярваш! Обещетена ли си кажи? Или в живота съм нещастен аз, отговори? Навярно съм ненужен, нежелан от теб за мене всяка нощ е тъмна, но аз вървя напред. Виновен съм за всичко до сега. Ето, останах аз сам!

 11. Заклех се да ти бъда верен и твой да съм вечно аз, но помни колко много те обичам. Аз клетва вярна дадох и толкова бях щастлив, защото те обичам, но ти мен - уви!

 12. Обичам те! Защо да лъжа? Нима е забранена любовта? Нима аз нямам право да обичам, като всички хора по света? Аз зная, че не ме обичаш, аз зная, че твоето сърце мълчи, но някой ден ще викна със всичка сила: " Знай обичам те! Повече не ме търси! ".

 13. Гледам те през чаша коняк и се питам с болка смутена. Трябва да се срещнем пак. Ти сега си с друг, аз съм променен. Опитват се да ми внушат, " старата любов не умира ", но моля те сега недей лъжи. Две лъжи в една недей събира. Виждам, че скъчая в тоя глас и тръгвам да те търся аз!

 14. След залеза на всяка нощ остава прах и тишина. След залеза на всяка обич остава болка и тъга. Когато някой си отива ти не можеш да го спреш. когато видиш, че една любов умира, ти не можеш с нея да умреш. Разбираш, че мечтите са измама и спомена е болка отлетяла че си обичана, но не си разбрала!

 15. Ти сега недей тъжи, аз не искам за мене да плачеш. Твойте влажни очи за мене нищо не значат. Та нали разбра, че в ноща всичко тъмно беше.. беше игра под смеха на луната. Край на тази игра. Доста те почитах. Край на всичко това. Аз не съм те обичал!

 16. Обичах те, защото си красив, Обиам те, защото си добър, защото си достоен да те наричам: " Прятелю добър! "

17. В живота пътищата се пресичат, не искам да се срещнем врагове, с годините и чувствата отлитат, но спомена не ще умре

18. Зла е съдбата на малките дяволи, малките винаги плащат за всички беди, малките винаги жертва са ставали, затова ако си дявол - голям бъди! 

19. Годините вървят като прогонени, отнасят те със себе си и младостта, оставят само хубавите спомени, живота да кръсят през старостта!

20. Откровение защо се влюбих в теб кажи ми? Защо обикнах твойте очи? Чено аз за теб живея, дори не спя и нявга до зори. Ти жестоко ме отблъсна и с други ти се сприятели и весело и хубаво ти беше зная, но за мен не беше тъй! Ето днес за тебе само мисля си онези мигове, в които аз задавах ти въпроси, но ти не помниш туй - нали?!